Фиева еспарзета

Onobrychis viciifolia  Scop.
Onobrychis sativa Lam.

0 .. 600 m
⚪ VΙ-VII
◼ VII-VIII
⛒ 60-80 cm
m1000=15 g
Многогодишно растение.

Стъблата полуизправени или изправени, дебели, но кухи, леко овласени, с височина 10-80 cm.
Листата нечифтоперести, с 13-21 листчета. Листчетата 13-29; сравнително едри, с дължина 10-35 mm и ширина 3-8 mm, целокрайни, продълговато овални, отдолу нежно овласени с бели прилегнали власинки. Прилистниците с дължина 3-7 mm.

Съцветията с дължина 50-90 mm, на много дълга дръжка от пазвите на листата, едри, гроздовидни; началото на цъфтежа с конусовидна форма, гъсти, с повече от 8 цвята.
Чашката с дължина 5-8 mm. Чашковите зъбци 3-4 пъти по-дълги от тръбицата.
Венчето с дължина 8-14 mm, розово до розово-пурпурно. Ладийката тъпа или заострена, но не като човка или зъбче. Флагчето с дължина 8-12 mm, малко по-късо или равно на ладийката.

Бобът не е включен в чашката; с диаметър 5-10 mm, ясно по-дълъг от чашката, неразпуклив, кожест до вдървенял, полукръгъл до яйцевиден, късо прилегнало влакнест, с 1.5-2 mm широк гребен от 3-8 триъгълни зъбци с дължина 0.5-2 mm; едногнезден, с 1-(3) семена.
Семената дължина 4-5 mm и ширина 2.5-4 mm, с m1000=15 g.

Местообитания: тревистите места и храсталаци в равнините и предпланините до 600 m надморска височина.

Разпространение: Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (източна), Софийски район, Знеполски район, Средна гора (западна), Родопи (западни), Тракийска низина, докъм 600 m надморска височина.

Фенология: Цъфти VII-VIII. Плодоноси VII-VIII.

Стопански качества: Много добри фуражни качества. Медоносно растение – от 1 декар се получава от 2.5 до 8.5 kg мед.