Анатомично устройство на лист

• Анатомична структура на листа
• Хистологичен състав на листа
• Разположение на устицата по повърхностите на листа
  

• Дорзовентрално (гръбнокоремно) устройство на лист
• Изолатерално (еднакволицево) устройство
• Листа на житни
• Листа на иглолистни

Анатомична структура на листа

• Определя се от функциите, които изпълнява – асимилация, газообмен и транспирация. ^[видео]
• Голяма повърхност
• Силно развит асимилационен паренхим
• Добре развита система от междуклетъчни пространства, осигуряващи по-добро осветяване на хлоропластите и по-добър газо- и водообмен.
• Малко механични и резервни тъкани.

Хистологичен състав на листа

• Епидерма: основни клетки, устица, образувания (власинки, кутикула, восъци)
• Мезофил: асимилационен паренхим
• Проводящи тъкани
• Механични тъкани: коленхим и склеренхим
• Отделителни тъкани

Разположение на устицата по повърхностите на листа

• Хипостоматичен – разположение по долната повърхност (при дорзовентрален тип, повечето двусемеделни)
• Амфистоматичен – по двете повърхности на епидермата
• Епистоматичен – по горната повърхност
• Астоматичен – без устица (водни растения)

Дорзовентрално (гръбнокоремно) устройство на лист

• Характерно за двусемеделните растения
• Епидермалните клетки плътно разположени:
  • Клетките на горната епидерма по-големи и с по-дебел слой кутикула, обикновено без устица
  • Клетките на долната епидерма по-дребни, с по-тънък слой кутикула, с повече устица
• Мезофил: палисаден (стълбчест) и гъбчест (спонгиозен) паренхим
• Жилки: няколко или едно проводящи снопчета
  • затворени колатерални снопчета
  • преминават от стъблото – ликото е към долната повърхност; дървесината – към горната.
• Механични тъкани – склеренхимни влакна, коленхим и опорни клетки
• Отделителни тъкани – жлезисти власинки, хидатоди, секреторни клетки, секреторни вместилища, млечни цеви

Изолатерално (еднакволицево) устройство на лист

• При едносемеделни растения
• Епидерма еднаква за двете страни на петурата
• Еднороден мезофил
• Подреждане на проводящите снопчета
  • При плоска петура, проводящите снопчета наредени в два реда (ликото към епидермата, дървесината към вътрешността)
  • При цилиндрична петура жилките са в кръг (напр. Allium cepa)

Листа на житни

• Епидерма:
  • дълги и къси основни клетки;
  • външните стени на епидермата надебелени и инкрустирани с кремъчно вещество, често с восъчен налеп – придава гълъбовосив цвят
• моторни (мехурести) клетки: натрупват водни запаси
• Мезофил: еднороден. При видовете с C4 фотосинтеза – с ендодерма около проводящите снопчета (паренхимни клетки които изпълняват тъмнинната фаза на фотосинтезата).
• Затворени колатерални проводящи снопчета в паренхимно влагалище (ендодерма)
• Механични тъкани: склеренхимни влакна, разположени около проводящите снопчета и по хрущялния ръб на някои видове

Листа на голосеменни (иглолистни)

• Епидерма: мъртви дебелостенни клетки, с кутикула и восъчен налеп
• Устица: разположени в крипти
• Хиподерма: 1-3 реда склеренхимни клетки под епидермата
• Мезофил: еднороден, стените на клетките с гънки насочени навътре
• Смолести канали, със склеренхим
• Централни тъкани:
  • ендодерма

  • две проводящи колатерални снопчета, свързани с механична тъкан
  • проводящ паренхим – трансфузионна тъкан (живи и мъртви клетки)

---

---

Въпрос:
1. Направете схеми на прерези на листа и поставете означения
   

---

↑ ← →
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2023. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновена на 31.01.2023 от К. Стоянов
www.botanica.gallery
(cc) цитирането е задължително