Растения на гората

Различни екологични ниши в зависимост от жизнените форми. Горски фитоклимат, в резултат от развитието на горските видове.
Обща площ: 3 746 000 ha (30%). Характерни са широколистните и иглолистните гори. [L]
Видов състав на българските гори: 109 дървесни, 249 храстови, около 200 тревисти семенни растения [видео]
 

Влияние на екологичните фактори в горите

• Влияние на светлината
  • Етажност в гората- в зависимост намаляването на светлината
    • Надземни етажи – показва разликите между светлолюбивите от сенкоиздържливите и сенколюбивите видове:
      1. дървета над 8 m височина
      2. 2. дървета 6-8 m
      3. храсти до 2 m
      4. високи треви до 80 cm
      5. средно високи треви, до 50 cm
      6. дребни растения, до 5-6 cm
      7. микроскопични растения
    • Подземни етажи
  • Борба за съществуване: младите дървета растат по-бавно или отмират
  • Хоризонтален ефект: окрайнините на горите и горските поляни са по-осветени
• Влияние на климатичните фактори
  • Влияние на температурата: постоянство и смекченост в гората, има значение изложението.
  • Въздушната влажност е по-висока
  • Скорост на вятъра: намалява, в приземния склоп почти не се усеща.
  • Газов състав: в приземния слой с повече CO2
• Влияние на почвите: специфични почви, влияят на състава на тревистите видове
  • Иглолистните гори са с кисели почви, с повече гъби, и по-малко бактерии и почвени животни
  • Широколистните гори са с повече бактерии и почвени животни, които спомагат за естественото размесване на почвата с мъртвите частици
• Влияние на животните: регулират числеността на определени видове и дават възможност за увеличаване на числеността на други.
• Антропогенно влияние: често решаващ фактор за структурата на горите – сеч, залесяване, строителство …

Класификация и поясност на горите в България

Горски пояси в България

1. Ксеротермни дъбови гори (до 700 m)
2. Мезофилни и ксеромезофилни дъбови и габърови гори
3. Букови гори (900-10000 – 1300-1500 m)
4. Иглолистни гори (1300-1500 – 2000-2500 m)
5. Субалкпийско редколесие, клекови и хвойнови храсталаци (2000 – 2200-2500 m)
6. Пояс на алпийската растителност (2500-2925 m)

Широколистни гори в България
По-сложни съобщества, ясни 2-3 етажа дървесни растения, етажност при храстите и полухрастите. Многобройни видове тревисти растения. Обикновено отсъства мъхова покривка.

Фитоклимат: по-хладен от иглолистните.

Периодична смяна на аспекта в зависимост от сезона:

• Пролет: цъфтят някои тревисти, после храстите преди разлистването на дърветата
• Есен: листопад с просветляване на гората, есенно цъфтящи тревисти видове.

Дървесни видове: от семействата Fagaceae, Aceraceae, Betulaceae, Ulmaceae, Tiliaceae, Salicaceae, Cornaceae, Rosaceae, Oleaceae, Fabaceae.

• Дъбови гори: най-горен етаж от: Quercus robur, Q. pedunculiflora, Q. cerris, Q. dalechampii, Q. frainetto, Q. polycarpa, Q. pubescens. Светлолюбиви – горите са светли, с добре развит подлес и тревиста растителност.
  • Quercus dalechampii /обикновен горун/: образува обширни горунови гори под и в пояса на бука, изкачва се до 1500 m. В малките надморски височини образува смесени гори с благуна и цера, като най-често се придружава от Acer campestre, A. tataricum, Tilia cordata, T. tomentosa, Fraxinus excelsior, Carpinus betulus. В по-големите височини се придружава от: Fagus sylvatica, Pinus sylvestris, P. nigra, Quercus frainetto, Acer hircanum, … Подлес: Carpinus orientalis, Cоrylus avellana, Cornus mas, Juniperus communis. Тревисти растения: Vicia cracca, Festuca heterophylla, Dactylis glomerata, Lathyrus laxiflorus, Cephalanthera rubra, Viola sylvestris, Dentaria bulbifera, Pteridium aquilinum. В смесените гори – подлес: Sorbus torminalis, Populus tremula, Daphne spp. …
  • Quercus pedunculiflora /Дръжкоцветен дъб/. Предимно в низините. Съдоминанти: Ulmus minor, Fraxinus oxycarpa. Втори етаж: Acer tataricum. Тревна покривка липсва или с домниниране на Polygonatum latifolium, Viola alba …
  • Quercus robur /летен дъб/: В низините или доловете на предпланинските склонове. Участва в ценози на Quercus pedunculiflora, Ulmus minor, Fraxinus oxycarpa …
  • Quercus pubescens /космат дъб/: образува гори с ксеротермни видове: Q. cerris, Q. virgiliana, Q. frainetto. Подлес: Cotinus coggygria, Colutea arborescens, Fraxinus ornus, Tilia cordata, Acer monspesulanum. Тревна растителност: Thymus glabrescens, Silene otites, Dianthus armeria, Centaurea solstitialis, Carthamus lanatus.
  • Quercus cerris /цер/: Обширни горски ценози самостоятелно или с Q. frainetto. Придружаващи: Fraxinus ornus, Acer campestre.
    Подлес: Corylus avellana, Cornus mas, Juniperus communis, Crataegus monogyna
  • Quercus coccifera /пърнар/: Ценози с Juniperus oxycedrus по ниските хълмове на долната част на склоновете на Струмската долина
• Букови гори
  • Fagus sylvatica /Обикновен бук/: Чисти или смесени, главно с Quercus dalechampii, Picea abies, Pinus sylvestris, Carpinus betulus.
    Беден подлес поради голямата склопеност: Rubus hirtus, Juniperus communis … Добре представени пролетен и летен синузий от светлолюбиви растения: Erythronium dens-canis, Scilla bifolia. …
    Сциофити през лятото: Allium ursinum, Galium odoratum, Corallorhiza trifida, Adoxa moschatellina, Luzula spp. Подлес във високите планински места: Juniperus sibirica, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, Bruckenthalia spiculifolia.
  • Fagus orientalis /Източен бук/: Чисти и смесени гори в Странджа, Източни Родопи и Източна Стара планина
• Габърови гори
  • Carpinus betulus /Обикновен габър/: чисти и смесени гори най-често с Fagus sylvatica. Силно засенчени. Пролетни светлолюбиви видове: Scilla bifolia, Corydalis solida, Erythronium dens-canis, Anemone ranunculoides, Pulmonaria officinalis. Сциофити през лятото: Oxalis acetosella, Paris quadrifolia …
• Кестенови гори
  • Castanea sativa /Обикновен кестен/: между дъбовия и буковия пояс в северните поли на Беласица, Западна Стара планина, отделни места в Славянка, Пирин и Западни Родопи
• Крайречни гори
  • Върбови гори: Преобладават Salix alba и Salix fragilis. Salix purpurea /ракита/ образува малки храсталачни петна, самостоятелно или с други видове от род Salix
  • Alnus glutinosa /черна елша/ – образува малки гори около реки и на влажни места.
• Тополови изкуствени насаждения от Populus alba и Populus nigra
• Вторични храсталачни съобщества на места на изсечени гори: Paliurus spina-christi, Juniperus oxycedrus.

Иглолистни гори в България
Във високите части на планините (1300-2500 m).
Преобладаващи видове: Pinaceae: Pinus sylvestris, P. nigra, P. mugo, P. peuce, P. heldreichii, Picea abies; Cupressaceae: Juniperus communis, J. oxycedrus, J. sibirica, J. excelsa; Taxaceae: Taxus baccata

• Pinus sylvestris /бял бор/: чисти или смесени гори с Fagus sylvatica, Abies alba, Picea abies … Светлолюбив вид. Ниските клони опадват, короната е към върха. Горите са светли и разредени. Достатъчна светлина, недостатъчна влага, бедни почви, сух климат. Тревна покривка: Thymus serpillum, T. marchallianus, Vaccinium vitis-idaea, V. myrtillus
• Pinus nigra /черен бор/: Чисти и смесени назаждения с Fagus sylvatica и Quercus dalechampii. Срещат се и средиземноморски видове.
• Pinus mugo /клек/: Храсталаци в горната граница на гората: 1900-2500 m в Рила и Пирин 
• Abies alba /ела/: малки горички или в състава на смесените иглолистни и букови гори
• Picea abies /смърч/: чисти гори; гъсти, със слабо изразени подлес и тревиста покривка. Подлес от Juniperus sibirica, Ribes petraeum, Lonicera spp. …
• Мурови гори: самостоятелни гори от Pinus heldreichii /черна мура/ и P. peuce /бяла мура/
• Насаждения:
• изкуствени горски насаждения от Pseudotsuga menziesii, Larix decidua; с нарушен видов състав
• крайградски и градски паркове: Cedrus libani, Cedrus atlantica, Sequoiadendron giganteum …

Литература:

1. Павлов, Д. 1995. Фитоценология. Мартилен, София
2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.
3. Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация 'Зелени Балкани". 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. МОСВ, София. [PDF]