Изменения на вегетативните органи във връзка с водата

Мезофити

  • в условия на достатъчно количество вода в почвата
  • преобладават в умерените пояси
  • листопадни дървета и храсти, много тревисти видове
  • изходни за сравняването с другите групи

    Ксерофити

    анатомично устройство на лист с ксероморфна структура: E- епидерма, C- кутикула, P- паренхим, S- устица, H- власинки
  • приспособени към значителен недостиг на вода в почвата и въздуха
  • ксероморфна структура: приспособления за поддържане на водния баланс
  • дълбоко проникващи коренови системи

  • ограничаване на транспирацията
  • Пойкилоксерофити
    • преживяват продължителен период на покой без вода
    • понижават интензивността на метаболизма и клетките равномерно се свиват
    • голямо разнообразие при гъби и водорасли.
    • ограничен брой висши растения: Haberlea rhodopensis /родопски силивряк/, Ramonda serbica /сръбска рамонда/, Mirothamnus
  • Сукуленти
    • плитка коренова система
    • силно развит водоносен паренхим
    • според разположението на водоносния паренхим:
      • листни: Sedum, Sempervivum, Lampranthus, Aloe
        • Crassula[w]: мехуровидни израстъци на епидермиса, пълни с вода – създават пространство с понижена транспирация и действат като топлинен филтър

        • Lithops[w]: растения-камъни; листни прозорци – водоносен паренхим под епидермиса, без хлоропласти, за отслабване на директната светлина
      • стъблени: Cactaceae /кактусови/, Euphorbiaceae /млечкови/
      • коренови: Acanthoriza

    Хидрофити

  • Според степента на потапяне:
    • напълно потопени: Vallisneria, Ceratophyllum
    • с плаващи листа: Nymphaea /водна лилия/, Nuphar /бърдуче/, Victoria, Nymphoides /какички/, Hydrocharis /воднянка/, Lemna /водна леща/, Marsillea /разковниче/
    • с по-голямата част над водата: Alisma /лаваница/, Butomus /водолюб/
    • земноводни – с водна и сухоземна форма: Persicaria amphibia /Земноводно пипериче/
  • приемат вода от всички органи

  • недостиг на светлина: увеличаване на повърхността и начленяване на потопените органи
  • видоизменени корени:
    • пневматофори (дихателни корени) – при мангровите дървета
    • асимилиращи корени
  • хидроморфни листа: без склеренхим, редуцирани проводящи снопчета, тънка епидерма, мезофил с големи празнини

    Хигрофити

    анатомично устройство на лист с хигроморфна структура: E- епидерма, P- паренхим, I- междуклетъчни пространства, S- устица, H- власинки

  • Обитават влажни екваториални и сенчести гори

  • Условно се включват и сенколюбивите видове от умерените ширини: Corydalis /лисичина/, Arum /змиярник/
  • Тропофити: хигрофити в зони с променлива влажност
  • Висока кутикулна транспирация
    • Широко отворени устица по двете листни повърхности
    • Хидатоди – за гутация при обилна влажност
  • Листа с хигроморфна структура; тънка кутикула, слабо развит палисаден мезофил, по-слабо развити механични тъкани

      Въпрос:

    1. Посочете ваши примери за ксерофити, мезофити, хигрофити и хидрофити



    Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2019. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
    онлайн версия обновена на 15.09.2019 от К. Стоянов
    www.botanica.gallery & www.botanica.ovo.bg
    (cc) цитирането е задължително

  • Leave a Reply

    Вашият коментар

    You must be a registered user to participate in this chat.

    botanica.gallery
    © 2015-2026, Kiril Stoyanov

    Всички материали в сайта, включително хостваните снимки, са със защитени авторски права.
    Вижте тук условията за ползване
    rfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-sliderfwbs-slide
    Към лентата с инструменти