Разпространени в тропична Америка, Западна Африка от морското равнище до около 4000 m н.в.

Най-примитивните видове открити в Южна Америка (Андите) – предполагаем видообразувателен център

От хилядолетия използвани за храна, в Европа известни от 17 век, с пренасянето на ананаса от испанските конквистадори

Жизнени форми: мезофити, ксерофити, епифити, сукуленти, приспособени към широк диапазон от климатични условия

Листа: прости линейни, месести или видоизменени в бодли при сукулентни видове, линейноланцетни, с успоредно жилкуване, най-често в розетка, с изключително разнообразно оцветяване; образуват структура, която им позволява дълго време да задържат и абсорбират вода

Цветове: актиноморфни (зигоморфни), двуполови, чашката понякога обагрена в различни цветове
✱ Ca₍₃₎ Co₍₃₎ A₆ G₍₃₎ ⚥
В основата на венчето: нектарни жлези. Плодник 1 от 3 плодолиста с едно влакнесто стълбче.

Опрашване: орнитофилно или ентомофилно

Плод: ягода или кутийка

Представители:

Ananas comosus /Ананас/^[w]: използван за храна
Tillandsia usneoides /Испански „мъх”/^[w]: Епифит с тънки, нишковидни листа, въздушни корени и невзрачни цветове. Няма биологична връзка с лишеите, но поради сходен хабитус се оприличава на Usnea. Расте често върху дъб или кипарис.
Puya raimondii^[w]: Ендемичен вид за Боливия и Перу. Едно от уникалните за света растения – достига височина около 10 м, има най-гигантското съцветие (с около 3 хил. цвята и 6 млн. семена). Цикъл на развитие около 40 г.